VII Национален Конгрес по Алергология

София е домакин на VII национален конгрес по алергология

С цел повишаване информираността на хората за алергичните заболявания и редките форми на ангиоедем, НДК ще бъде осветен в лилаво тази събота (17 ноември) в 19:30 часа. Официалното пускане на светлините ще бъде във втория ден на VII национален конгрес по алергология, който се провежда от 16 до 18 ноември и отново е с международно участие. Специален лектор по темата за наследствения ангиоедем (НАЕ) ще бъде световно известният учен от Университета в Милано проф. Марко Чикарди, който е водещ специалист и визионер, променил медицинското познание за НАЕ и изключително отдаден за каузата на пациентите с тази болест по света. Конгресът за първи път е подкрепен и от Еворпейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), а техен представител ще бъде проф. Хелена Пайт от Португалия. Асоциация Наследствен Ангиоедем България, в партньорство с Българското дружество по алергология и специалистите от Клиниката по алергология на УМБАЛ “Александровска”, разработи и осигури за всеки участник в конгреса специален информационен проспект за заболяването Наследствен Ангиоедем с цел повишаване информираността сред специалистите по алергология и улесняване диагностицирането и правилното лечение на заболяването Наследствен Ангиоедем.

Ангиоедем е популярен медицински термин, който описва остър оток на кожата или лигавиците, който може да бъде животозастрашаващ, когато обхваща горните дихателни пътища. Редките форми на ангиоедем са съвкупност от няколко различни състояния, от които най-известното е наследствения ангиоедем, при който липсва един важен плазмен белтък (С1 инхибитор). Този белтък е от изключителна важност за контрола на различни имунни механизми, а липсата му предразполага към поява на повишена пропускливост на кръвоносните съдове и оток.

В България първата диагноза на НАЕ е поставена през 1972 г. от покойния проф. Божко Божков в клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“. От тогава до сега тези пациенти се проследяват от специалистите там. Към момента се смята, че има много нисък процент на диагностицираните случаи в страната ни, като средно, според международните данни, болестта се среща в 1:10 000 до 1:50 000 души, което означава, че очакваме в България да има между 140 и 700 души с тази болест, а реално са диагностицирани едва 80.

Поставянето на правилна диагноза при тези пациенти е особено важно, тъй като лечението, което обичайно се прилага в случай на остър оток (кортикостероиди, антихистамини и адреналин) няма никакъв ефект при тези пациенти. Около 2000 г. доц. Мария Стаевска (началник на клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“) прави първите изследвания, които показват, че вероятността за смъртен случай при оток на дихателните пътища при тези пациенти е около 50 %, тъй като към онзи момент в България не е съществувала специфична терапия за НАЕ. Средната възраст, при която са умирали пациентите с НАЕ в миналото е 33 г. Поради страх и липса на терапия, у нас е наблюдавана емиграция по медицински причини.

Към днешна дата в България има налични специфични лекарства за лечение на тези редки форми на ангиоедем, но за съжаление за тази диагноза знаят изключително малко специалисти извън алерголозите. Болните от НАЕ страдат от подкожни и субмукозни отоци, които се влошават в рамките на 24 часа, за разлика от алергичните форми, и могат да продължат до седмица. Болните получават коремни кризи, а болката е резистентна на аналгетична и спазмолитична терапия. Понеже симптомите имитират остър хирургичен корем, може да се стигне до ненужна хирургична намеса. Отоците, които ангажират орофаринкса могат непредвидимо бързо да обхванат ларинкса и създават висок риск от смърт от задушаване. Обичайно заболяването се наблюдава в последователни поколения (НАЕ се унаследява автозомно доминантно). Около 25% от случаите, обаче са при пациенти с нововъзникнала мутация. Важно е специалистите и пациентите да знаят, че приложението на кортикостероиди и антихистамини не дава резултат.

През 2015 г. Американската пациентска организация създава филма „Специална кръв“, посветен на болестта, който цели да повиши информираноста за това заболяване.
За да се повиши информираността на хората за заболяването и да се окаже символична подкрепа на болните от НАЕ, тази събота в 19:30 часа НДК ще бъде осветен в лилаво. На церемонията ще присъстват алерголози, пациенти и техни близки, както и проф. Марко Чикарди.

Марко Чикарди е професор по вътрешна медицина в Миланския университет, катедра “Биомедицински и клинични науки”, председател на отдела по медицина към ASST Fatebenefratelli Sacco в Милано. Преподавал е в университета в Милано, заедно с проф. Агостони, в университета в Синсинати с д-р Вирджиния Доналдсън през 1979 г. и в Харвардския университет в Бостън с д-р Фред Росен и Алвин Дейвис. Той има специален интерес към C1 инхибитора и наследствения ангиоедем с повече от 190 научни статии по генетична, патофизиологична и клинична картина на ангиоедем. Проф. Чикарди е директор на катедрата по медицина в болница „Луиджи Сако“ – Милано. Стартира професионалната си кариера през 1979 г. като научен сътрудник във Фондацията за изследвания на детската болница и университета в Синсинати. По време на конгреса той ще представи темата за Патофизиологията на HAE и новите подходи към неговото лечение.

Представителят на Еворпейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI) – проф. Хелена Пайт работи в Центъра за алергии в португалска болница. Освен действащ лекар, тя е и автор на множество статии, свързани с различни специфики на разновдиностите на алергиите и астмата при възрастните и децата. В рамките на VII национален конгрес по алергология тя ще представи темата „Мултиморбидността на астма и ринит: от епидемиологични данни до молекулярни характеристики“.
През трите конгресни дни в шест сесии ще бъдат представени и дискутирани над 20 теми, свързани с разновидностите на алергиите, тяхното лечение и начините да бъдем полезни на пациентите с такива заболявания като специалисти и като общество.

Leave a Reply